Заселването на територията, която в момента принадлежи на жителите на Република Татарстан и Република Чуваш, започва преди около 100 000 години, в епохата на палеолита. В края на 9 век и в началото на 10 век тук възниква първата феодална държава - Волжка България. Дълго време това беше единствената развита държава на територията на крайния изток на Европа. Предполага се, че българите са най-ранната тюркска група, която по време на Великото преселение на народите е сред настъпилите към Европа.
Персийските и арабските географи смятат Волжка България за най-северната мюсюлманска държава в света. Датата на приемане на исляма в тази страна се счита за 922 г. Тогава халифът на Багдад изпрати група от бъдещото посолство в град Болгар, която включваше строители и проповедници на исляма. Поради факта, че държавата беше постоянно притискана от могъщитесъсед, Хазарския каганат, царят на България Алмуш е принуден да приеме исляма и да стане лоялен поданик на халиф Богдад. Така той успя да укрепи отбраната на страната си, ставайки съюзник на Арабския халифат. Но имаше и българи, които отказаха да приемат исляма. Тази група, водена от княз Вираг, се отдели. Това даде тласък на появата на чувашката нация. По-късно хората приемат християнството и стават единственият православен тюркски народ.
По време на своето развитие Волжка България е постигнала много. Според писмен източник от този период тази държава се е наричала страната на хилядата градове. Биляр и Болгар се считат за най-големите градове, които по площ и население надминават градовете от онова време като Лондон, Киев, Париж, Новгород. Така например Болгар беше три пъти по-голям от Париж. В централната му част се издигаха кралският дворец и Катедралната джамия. Още по това време в града са построени бани с чешмяна вода. Жилищните сгради са с парно и канализация. В допълнение към горното, държавата се наричаше и страна на разума. И това не са празни думи. Такива науки като медицина, история, астрономия и математика са постигнали голямо развитие тук.
Волжка България достига своя връх по време на управлението на емир Габдула Челбир. През този период българите са доста силни във военното изкуство. Това потвърждава факта, че волжките българи са единствените хора, които успяха да победят войските на Чингис хан през 1223 г. След това монголите 13 години неуспешнощурмува българската държава. Едва през 1229 г., събирайки всичките си сили при река Яик (Урал), монголите успяват да победят българите и половците и започват бързо да се придвижват през територията на държавата, а през 1936 г. тя е напълно разрушена. Част от българите избягали и намерили защита от великия Владимирски княз.
Още през 1240 г. българската държава става част от Златната орда. Дълго време има масови въстания на българите. Според Худяков М. Г., разграбването на столицата - град Болгар - и прехвърлянето на културния и политически център в Казан сложиха край на надеждите за връщане на бившата държава. Казанското ханство сега е здраво закрепено в тези земи. Останалите коренни жители трябваше да се адаптират към новите власти. Постепенно се осъществява създаването на смесени семейства на българи-татари, но всички новородени деца се считат за татари. Имаше, така да се каже, "изкореняване" на такава националност като българите и появата на нова - волжските татари.
Що се отнася до българския език, той просто умря. Много учени се опитваха да намерят в съвременния татарски език поне няколко думи, близки до българския произход. Тук обаче е необходимо да се вземе предвид друга националност - чувашите. Ако си спомняте, точно това е частта от тюркската група, която не прие исляма и се отдели. Именно те говорят архаичния тюркски език, който не прилича на никой друг език. И когато сравнявате древните хроники на волжките българи и чувашкия език, можете да намерите много еднакви думи. С една дума, чувашкият език е възможно най-близък доБългарски.
