Невски прасенце: където земята се издигна

2024 Автор: Harold Hamphrey | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 10:08

В историята на Втората световна война има много трагични страници, кървави битки и епични битки. Битките при Волга и Днепър, край Курск и Харков, Висла и Одер са обект на десетки игрални филми, стотици литературни произведения, исторически изследвания и мемоари. По-малко известен е легендарният плацдарм, наречен "Невско прасенце", където от септември 41 до януари 43 се разигра героична и кървава епопея, която се превърна в една от най-трагичните страници от нашата военна история.

На малък парцел по десния бряг на Нева в посочения период се водеха почти непрекъснати изтощителни битки. На парче земя, което заемаше площ от В дълбочина седемстотин метра, всяка нощ, компенсирайки неизчислимите загуби за деня, все повече и повече нови единици кацаха под тежко огнено торнадо допродължават да държат единствения плацдарм на територията, завзета от врага. Невското прасенце трябваше да бъде трамплинът, от който се планираше да започне операцията по освобождаването на обсадения огромен умиращ Ленинград, пренаселен не само с местно население, но и с многобройни бежанци от балтийските държави.

На първи септември войските на групата армии "Север" превземат Естония, а дивизиите на съветската 23-та армия на Карелския провлак бяха принудени да се оттеглят към линията на държавната граница от 1939 г. Финландците отново заемат позициите си на река Сестра. На 4 септември далекобойните оръдия на френско производство на немската Осемнадесета армия откриха за първи път огън по градските блокове на Ленинград. Бронираната пързалка на Вермахта неумолимо се приближаваше към града. През септември по Ленинград бяха изстреляни 5364 снаряда.

На 6 септември Хитлер нарежда на фелдмаршал Либ да обгради града и да се присъедини към финландските войски на север от него на десния бряг на Нева. Сега може само да се гадае каква би била съдбата на Ленинград, ако частите на 115-та пехотна дивизия не бяха успели да превземат и героично удържат Невското прасенце, което беше обилно напоено с кръвта на съветските войници. Особено като се има предвид факта, че в същия ден (6 септември) германците превземат стратегически важната жп гара Мга, а Шлиселбург падна на осми.

Nevsky Piglet на картата изглежда като обикновена тясна ивица от бреговата линия. Но точно това парче суши е съветскотокомандването отрежда решаваща роля в настъпателната операция за пробиване на блокадния пръстен. Според статистиката тук са загинали около петдесет хиляди съветски войници. Настъплението се планираше да се проведе в посока Синявино-Шлиселбургския перваз - най-тесният участък от фронта, където нацистите забиха десеткилометров клин между войските на двата съветски фронта - Волхов и Ленинград. Възползвайки се от благоприятния терен, противникът изгради тук три мощни отбранителни линии.

В нощта на 19 срещу 20 септември части от 4-та бригада морска пехота, 115-та стрелкова дивизия и 1-ва стрелкова дивизия на НКВД успяха да преминат под силен огън 600-метровата водна линия и да се укрепят на десния бряг на Нева. Този малък стратегически плацдарм беше уместно наречен „Невско прасенце“. Снимки и кадри от военни кинохроники заснеха земята, разорана от снаряди и изрязана с куршуми, които трябваше да изиграят решаваща роля в съдбата на обсадения Ленинград.

Вкопчени в стръмните стръмни склонове на Невския бряг, нашите войници платиха с живота си за предстоящата победа. Доминирането на Луфтвафе в небето направи възможно точното определяне на времето на следващото преминаване към Невски прасенце на свежи единици, в резултат на което много войници намериха последното си убежище в студените води на Нева. Село Дубровка действаше като един вид резервоар, пускова площадка, която постоянно захранваше плацдарма с пресни войски.

Тук е на напълно открита крайбрежна ивица под непрекъснат и най-сериозен огънАртилерията и авиацията на противника, десантните батальони, роти и полкове бяха събрани набързо, които веднага влязоха в кипящия от експлозии котел на Нева. Единствената надежда за парашутистите беше тъмнината на нощта, която не винаги помагаше. Поради невероятната концентрация на войски в тесен район, противникът имаше възможност да стреля дори на сляпо.