Река Фонтанка: история, снимка

2024 Автор: Harold Hamphrey | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 10:08

Река Фонтанка е малък воден поток, който е един от каналите на делтата на Нева в Санкт Петербург. Разклонява се от лявата страна на Нева близо до Лятната градина и се влива в Болшая Нева на юг от бившия Галерни и на север от остров Гутуевски, в самото начало на Финския залив. Пресича централната част на града в югозападна посока и служи за южна граница на делтата. Дължината на резервоара е 6,7 км, ширината варира от 35 до 70 м, дълбочината - от 2,6 до 3,5 м. Това са показателите на река Фонтанка. Защо е наречен така и каква е неговата история, можете да научите от тази статия.

Водната система на реката, една от петте, които образуват делтата на Нева, има 12 водотока. Водният поток при източника е средно 34 куб.м. м / с, надолу по течението, след клона Мойка - 24 куб.м. м/с, а в южната част, между връзката с канала Крюков и вливането на канала Грибоедов - 22 куб.м. Госпожица. Скоростта на потока по пръта от извора до Аничков мост е средно 0,3-0,4 m/s, а под - 0,2-0,25 m/s.

Името на река Фонтанка

Оригиналното име на реката е Ерик. Кога започнаизграждането на чешми, за тяхното снабдяване е изградена специална пътека, която е минавала през този поток. Първо, хидронимът е трансформиран във Фонтана, а по-късно във Фонтанка.

Началото на историята на Фонтанка

До 1714 г. блатистата река, която образувала малки острови в своето течение, се наричала Безименен Ерик или просто Ерик. Преди основаването на Санкт Петербург на неговия бряг се е намирало руското село Усадица, а по-близо до устието е имало селище Ижора с финландското име Калюла, по-късно преименувано на село Калинкин. По време на построяването на града, до 1711 г., река Мойка е свързана с Фонтанка, преди това е бил блатен канал, използван за пране на дрехи.

Строителство, реконструкция и разрушаване на Фонтанка

По време на изграждането на първия дървен мост, максималната ширина на такъв воден поток като река Фонтанка достигна 200 метра, но след смъртта на Петър I строителните работи в града спряха, водното течение отново започна да засипват се с пръст от измити насипи, което силно затруднява корабоплаването. През 1743-1752 г. насипът е разчистен и укрепен. Сегашното си име реката получава по време на управлението на императрица Анна Ивановна, благодарение на фонтаните, монтирани на десния й бряг в Лятната градина. Те се хранеха с вода, която течеше през Литовския канал към езерце с басейн (сега обществена градина), изкопано на ъгъла на Гречески проспект и съвременната улица Некрасов, а оттам се насочваше към парка през тръба. Самите фонтани са разрушени от тежко наводнение през 1777 г. и по решениеЕкатерина II не подлежат на реставрация. Те отвориха отново само след основен ремонт през 2012 г.

Граница

До средата на 18 век река Фонтанка се е смятала за южна граница на града, отвъд която започват селските имения на богати благородници. Движението беше изправено, а част от водотоците бяха засипани, включително мръсната река Таракановка. След това границата на Санкт Петербург беше преместена до Обводния канал, но линията на Фонтанка остана екстремната характеристика на предната сграда в продължение на няколко десетилетия. Между потоците на Фонтанка и Мойка, отвъд Крюковския канал, през 18-19 век е имало крайградска зона на столицата, наречена Коломна.

Работа на реката

През 1780-1789 г. река Фонтанка отново е разчистена и фарватерът е задълбочен, като по проект, разработен от архитект А. В. Квасов, са изградени насипи, входове и речни склонове, облицовани с гранит. В средата на 19-ти век реката в района на сегашната жп гара Витебск е свързана с канала Обводни с помощта на Введенския канал, който е предназначен да пренасочва част от трафика и е запълнен през 1967 г. -1969 г. През 1892 г. пътническите параходи започват да плават по Фонтанка. В момента по реката се осъществява двупосочен трафик на малки лодки, предимно туристически. През зимата, в предреволюционните времена, обществените пързалки бяха подредени на леда за сметка на Градската дума.

Питейна вода

Питейна вода за околното население се извършва от два века. Водата се транспортира в зелени бъчви, за разлика от Нева,се разля в бяло и поради силното замърсяване многократно става причина за епидемии от стомашно-чревни заболявания. Мащабното изграждане на пречиствателни съоръжения и пренасочването на канализацията към Невския залив подобряват екологичната ситуация и през 70-те години рибата се връща в реката.

Флора и фауна

Няма голяма флора, както и на Нева като цяло, няма и крайбрежни растения, тъй като ръбът на водата е облицован с камък. Река Фонтанка (снимка по-долу) има бедна фауна. Има риби, които живеят в долното течение на Нева и делтата, включително рипуха, караси и миноги. Преди революцията в реката са били държани много клетки с жива риба, донесена за продажба от горното течение на Нева и езерото Ладога. Понастоящем, поради подобряването на качеството на пречистването на водата, в делтата на Нева има все повече риби, а по бреговете на Фонтанка се практикува любителски риболов, въпреки че експертите не препоръчват да се яде уклейка и ротан, уловени в нея. Риболовът от мостове е строго забранен. Орнитофауната е представена от водолюбиви видове, обичайни за Санкт Петербург - патици и чайки.

Мостове

Бреговете на такъв воден поток като река Фонтанка са свързани с 15 моста, които са основните му атракции. Най-известните сред тях са Пералнята, един от първите каменни кръстовища, построени в Св.обелиски. Последният рухва върху леда на реката на 20 януари 1905 г. поради резонанса, възникнал при преминаването на ескадрона на Кавалерийско-гренадирския полк, и окончателно е възстановен едва през 1955-1956 г. През 18 век са построени седем верижни моста от същия тип с дървени участъци. От тях Ломоносовски (бивш Чернишев) и Старо-Калинкин все още са запазени като архитектурни паметници, но централните им части са заменени с чугун и стомана..

Атракции

Близо до Лятната градина през 1715-1722 г. се е намирала корабостроителницата Партикулярна, където до 1762 г. са построени малки граждански кораби. В края на 18 век на негово място са построени складове за вино и сол, поради което местността е наречена Солния град. От този архитектурен комплекс е запазена сградата на църквата "Св. Пантелеймон". Пространството на левия бряг под Аничковия мост е застроено през втората половина на 19 век. Там се намира Юридическият факултет, след това двореца Шереметевски (Фонтана) с музея на Анна Ахматова и бившият Екатеринински институт. На пресечката с Невски проспект се намира дворецът на князете Белоселски-Белозерски, след това бившата Измайловска градина и имението на поета Державин.

На десния бряг на язовира, наречен река Фонтанка в Санкт Петербург, близо до разклонение на Мойка и срещу Лятната градина, се намира замъкът Михайловски, построен като резиденция на Павел I, а сега филиал на Руския музей. Следва двореца Шувалов, където е редникмузеят на Фаберже, Аничковият дворец, ансамбълът на площад Ломоносов със сградата на бившето МВР, издигната през 1830 г. от Карло Роси. Тук се намира сградата на Държавния цирк в Санкт Петербург, Болшой драматичен театър, двореца Юсупов, а близо до устието - сградите на Адмиралтейските корабостроителници. През 1994 г. на насипа близо до Михайловския замък е издигнат паметник на фолклора Чижик-Пижик, един от най-малките в Санкт Петербург. Такава е река Фонтанка, чиято история е много информативна и важна за държавата.