Какви асоциации предизвиква у вас думата "Египет"? Със сигурност веднага сте се сетили за пирамидите в Гиза, камили, фараони, мумии и горещ пясък. Знаете ли, че Порт Саид се намира в североизточната част на Египет, близо до която започва Суецкият канал? Когато планирате да посетите Египет, където се намира такъв известен курорт като Шарм ел-Шейх и не по-малко популярен Хургада, определено трябва да видите тази любопитна гледка.
Суецкият канал, снимка на който трябва да бъде в албума на всеки уважаващ себе си турист, посетил Египет, се простира право като стрела, синя лента, започвайки от Порт Саид и завършвайки със Суецкия залив, който се намира между бреговете на Африка и Синайския полуостров. С други думи, този канал е директен път от Червено към Средиземно море и служи като общоприета граница между Африка и Азия. Дължината му е 168 км (включително каналите за достъп до главния му канал), ширината на места достига 169 метра, а дълбочината позволява на кораби с газене над 16 метра да преминават между бреговете му, без да се притеснявате за евентуални плитчини.
Любопитно е, че идеята за ровене през доставкатаКаналът от бреговете на Нил до Червено море е дошъл в съзнанието на древните египтяни преди повече от 32 хилядолетия, дори когато са управлявали фараоните Сети I и Рамзес II. Част от останалия стар канал беше полезна за доставяне на прясна вода на строителната площадка - говорим за сладководна артерия Исмаилия.
Около 500 г. пр.н.е. Дарий, тогава цар на Персия, отново свързва Червено и Средиземно море след завладяването на Египет. Има причина да се смята, че Суецкият канал от онова време позволява на две лодки да плават една до друга.
След това дойде ред на европейците. В края на XV век. Идеята за нов канал преследва много търговци, по-специално венециански търговци. Причината за това са ползите от търговията с Индия. Индийските подправки донесоха значителна печалба, но по това време имаше само два начина да се доставят в Европа. Първият, морски път, включваше дълго пътуване около южната част на африканския континент, а вторият, сухопътен маршрут, се състоеше в транспортиране на стоки през пясъците от Червено море до средиземноморския бряг. И двата метода бяха изключително неудобни. В продължение на няколко века те събираха сили и накрая решиха да действат.
Не се знае какво повече, красноречие, дипломатичен талант или предприемачески нюх, помогнаха на французина Ф. Лесепс да убеди египетското правителство да даде „зелена светлина“на нов грандиозен проект. Завършването на проекта отне повече от десет години. Освен това по-голямата част от египтяните размахваха кирки и лопати - всеки месец правителството набираше за строителни работишестдесет хиляди души. Европейските държави финансираха тези произведения и, разбира се, те също щяха да получат по-голямата част от приходите от канала.
Суецкият канал е отворен за навигация през ноември 1869 г. За това тържествено събитие в Порт Саид пристигнаха 48 кораба с 6000 пътници. Минаха няколко години, в Египет започнаха икономически проблеми и Англия и Франция решиха да се възползват от тази възможност: купиха 15% от приходите от използването на канала от Египет. Печалбата на египтяните от кораби, минаващи през Суецкия канал, е сведена до нула. Такъв позор, разбира се, не можеше да продължи дълго. През 1956 г. египетското правителство връща канала в държавна собственост, което силно ядоса французите и британците. Все пак такъв лакомство го нямаше! Те не искаха да приемат това решение и започнаха военна агресия срещу египтяните, включително Израел за лоялност.
Този международен конфликт продължи от есента на 1965 г. до март 1967 г. Благодарение на решимостта на своите граждани и подкрепата на СССР, Египет все още можеше да защити своите интереси и след работата беше извършена за по-нататъшно подобряване, започвайки през 1981 г., Суецкият канал отново започва да работи и през него започват да преминават кораби, чието газене достига 16 метра.
