Историята на Московския Кремъл датира от средата на единадесети век, когато на Боровицкия хълм са построени първите укрепления, смътно наподобяващи фортификационни бариери. Първото хроническо споменаване на тези структури датира от 1147 г. И през 1238 г. татаро-монголското нашествие изравнява крехките конструкции със земята. По-късно от 1264 г. на мястото на Московския Кремъл се заселват конкретните московски князе. Кремъл е възстановен, за да защити княжеските резиденции. Кулите на Московския Кремъл са построени от избран дъб, но дървените сгради са били краткотрайни, често опожарявани и унищожавани от наводнения.
Започвайки от 1367 г., по заповед на княз Дмитрий Донской, Кремъл започва да бъде преустроен в бяла черупчеста скала. В аналите от онова време Москва се нарича „бялокаменна“. Камъкът обаче се оказа крехък материал, не издържа на наводнения, основите „плуват“и се срутват. В крайна сметка, в средата на 15 век, група италиански архитекти, водени от Антонио Солари, се заемат с изграждането на нов Московски Кремъл, като военно инженерно съоръжение, крепост с невиждана сила, непревземаема цитадела. материалбеше избрана червена печена тухла и кулите на Московския Кремъл започнаха да се превръщат от бяло в червено-кафяво.
Строителството продължава до 1495г. Построени са двадесет кули – четири пътни и шестнадесет укрепления. Кулите бяха свързани с двадесет бойници с бойници. По цялата дължина на стената имаше „боен проход”, по който войниците можеха да се движат свободно от кула до кула. Днешният Московски Кремъл не се различава от построения преди шестстотин години. Същите кули и същите стени. Само че вече не служи като крепост за отблъскване на вражески атаки, а е грандиозен паметник с художествена и историческа стойност.
Московският Кремъл е построен под формата на неправилен триъгълник, едната от страните на който, на изток, е обърната към Червения площад. Всички кули на Московския Кремъл са обединени в едно. Главната кула - Спаская - е в непосредствена близост до катедралата Покровски. В противоположния край на Червения площад, срещу Историческия музей, се намира кулата Николская проход. По протежение на Александровската градина се простира северозападната страна на Кремъл. А ъгловата Водовзводна кула води до южната линия на Москворецкая, завършваща при Беклемишевската кръгла кула. В средата на Александър линия е втората по големина Троицкая кула, която е свързана с кулата Кутафя чрез отделен клон от общите очертания на Кремъл. Някои кули на Московския Кремъл имаха тайни подземни проходи.
Във вътрешната територия се намират катедралите на Московския Кремъл, разположени на катедралата■ площ. Има само три от тях. Катедралата Успение Богородично, където някога са били коронясвани руските царе и където са се провеждали церемониите по ръкополагане на висшите руски духовници. Последният коронясан в катедралата Успение Богородично е цар Николай II през 1886 г. Катедралата е построена през 1479 г. от архитекта Фиораванти Аристотел. Катедралата Успение Богородично е ограбена и опитана да бъде разрушена от войниците на Наполеон през 1812 г. Век по-късно катедралата е повредена по време на революционното въстание от 1917 г.
На Катедралния площад на Московския Кремъл се намира и Катедралата Благовещение, построена през 1489 г. от псковските архитекти. Катедралата е замислена като великокняжеска църква и дълго време е била храм на московските князе. Известен е със стария трапезен иконостас, чиито икони са рисувани от Андрей Рубльов и Феофан Гръцки. Катедралата Благовещение също е значително повредена, когато Кремъл е обстрелван от артилерия през 1917 г.
На същото място на площада на катедралата, Архангелската катедрала, построена през 1509 г. на мястото на бившата Архангелска катедрала, построена през 1333 г., привлича вниманието с великолепната си архитектура. В миналото катедралата е била гробница на московските владетели, има некропол. В катедралата има петдесет и четири погребения. Цар Алексей Михайлович и Иван Калита, Иван Грозни и Михаил Федорович. През 1929 г. в катедралата са пренесени останките на принцеси и царици от манастира „Възнесение Господне”. Всички катедрали на Кремъл в момента работят и дори носят музей и експозиция, когато ги посещават от делегации.
В Московския Кремъл се намира Оръжейната палата - голям и много значим музей с обширна колекция от редки експонати от 17-20 век. Многобройни изложбени зали запознават посетителите с живота и личния живот на руските царе. Карети за церемониални заминавания и обикновени карети, конска сбруя със сребърни нарези, конска сбруя, царски сервизи, сребърни прибори, комплекти, хиляди и хиляди предмети от онова време. В Оръжейната се съхранява и колекция от произведения на известния придворен бижутер Карл Фаберже. Великденските яйца на Фаберже са представени в отделна експозиция.
