Един от най-грандиозните строителни проекти в СССР е недовършеният Дворец на съветите, който те се опитват да построят през 30-те и 50-те години. Целта на изграждането му беше да демонстрира силата и величието на социализма.
Първи стъпки
За първи път идеята за изграждане на сграда от такъв мащаб възниква през 1922 г. по време на Първия конгрес на Съветите. Целта на строителството беше да се покаже величието на града, да се посочи, че той е центърът на света, да се създаде единна композиция от високи сгради в центъра на столицата. Дворецът на Съветите никога не е построен, но благодарение на този план домашната архитектура започва активно да се развива, появява се нова посока, наречена „сталинистки класицизъм“.
1931 г. беше белязана от мащабен международен конкурс, чиято цел беше да се идентифицира най-добрият архитект и дизайна на самата сграда, която ще се превърне в център на град Москва. Дворецът на съветите пое не само издигането на паметник на покрива на най-голямата сграда в града, но и околността му с величествени сгради, които трябваше да показват величието на държавата и да удивляват обикновените гражданидържави.
Освен професионалисти, в надпреварата участваха обикновени граждани, както и работата на архитекти от други страни. Повечето от проектите обаче не отговаряха на поставените изисквания или не отговаряха на идеологията на страната, така че конкурсът беше продължен между реални кандидати от пет групи, включително B. M. Iofan.
През двете години на конкурса участниците създадоха повече от 20 проекта. Резултатите от конкурса са обявени на 10 май 1933 г., когато комисията решава да приеме проекта на Б. М. Йофан, както и да използва най-добрите техники и части от проектите на други архитекти, като ги включи в работата по сградата. проект.
Строителство и война
1939 е началото на строителството. Следващият партиен конгрес реши да го сложи край през 1942 г., но това не трябваше да бъде.
Разбира се, идеята беше грандиозна. В допълнение към факта, че Дворецът на Съветите на СССР трябваше да се издигне на 420 метра височина, височината на таваните му вътре трябваше да бъде около 100 метра. Залата, в която се предвиждаше да се провеждат заседанията на Върховния съвет, можеше да побере (според проекта) 21 000 души, но малката зала можеше да приеме 6 000 гости.
Главният архитект не се зарадва, че върху сградата ще трябва да бъде поставена статуя на Ленин, тъй като архитектурата на сградата веднага ще избледнее до величието на лидера. Под натиска на съавторите на проекта обаче той трябваше да отстъпи.
Строителството започна без проблеми, но с избухването на войната всичко работибяха спрени. С течение на времето Дворецът на Съветите остана без метална рамка. Той е иззет за нуждите на индустрията, която по това време се нуждаеше от метал.
След края на войната всички ресурси, останали за изграждането на сградата, бяха използвани за възстановяване на страната, така че строителството никога не започна.
След смъртта на Сталин неговият режим беше сериозно критикуван, както и самият строителен проект. Затова Хрушчов реши да проведе конкурс за нов проект и архитект. Състезанието обаче не разкри нищо интересно и ново, така че строителството така и не беше продължено.
Днес от грандиозното строителство на всички времена е останала само основата, върху която днес се намира катедралата на Христос Спасител. Бункерът на сградата на Двореца на съветите, който се намира под храма, съдържа много пасажи и тайни, но да стигнем до там не е толкова лесно, колкото бихме искали.
