Балкански планини: пълно описание

2024 Автор: Harold Hamphrey | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 10:08

Балканската планинска верига, Стара планина (Старите планини) е една от най-красивите планински системи в Европа. Нека научим повече за основните му характеристики и отличителни черти.

Изживяване на Старите планини

Стара планина (сръбско и българско име на топонима) - второто име на Стара планина или Балкан, както са ги наричали по-рано. Днес фамилното име се дава на самия Балкански полуостров. На старогръцки планините се наричат ΑἶΜος, на латински - Haemus. Те се считат за най-голямата планинска система на българската държава, чиито западни разширения се намират и на територията на днешна Сърбия.

Планинската верига разделя съвременна България на Северна и Южна, пресичайки страната от запад на изток. По-рано Стара планина е отделяла Северна Мизия от Южна Македония и Тракия. Тази планинска система е естествено продължение на вериги на Южните Карпати, които се пресичат от Железните порти (стесняване на устието) на река Дунав на границата на Румъния и Сърбия.

Където се намира Стара планина, веднага става ясно от името на планинската система - именно тя дава името на целия полуостров, на койторазположен. Подробни координати: 43.2482 северна ширина, 25.0069 източна дължина. Общата дължина на планинските вериги е 555 км. Височината на Стара планина не надвишава 2376 m - планинският връх Ботев е ограничен до този максимум.

Характеристики на старопланинската система

Стара планина, образувана през кайнозойската ера, има редица отличителни характеристики:

• Геоложки показатели: Стара планина представлява върхове, успоредни един на друг с привидно загладени хребети. Техният състав е както следва: докамбрийски и палеозойски гранити и шисти, както и мезозойски конгломерати, флиш, пясъчници, карст и варовици.
• Описание на релефа: северната половина е представена от леки склонове, преминаващи в подножието по-близо до Долнодунавската равнина. Южните вериги, от друга страна, са все по-стръмни.
• Климатични характеристики: планините служат като своеобразно стено-климатично разделение между северните и южните райони на България. Техните гребени събират до 800-1000 mm валежи годишно; за няколко месеца в годината върховете лежат под снежни шапки.
• Хидрография: в Стара планина се намират изворите на реки като Огоста, Вит, Лом, Осъм, Тимок - оттук каналите им се насочват на север към Дунав. На изток Стара планина се пресича от долината на река Камчия, а на запад от река Искър.
• Флора: върховете на планините са ливади, ливади. Северните склонове, характеризиращи се с висока влажност са иглолистни (борови гори) или букови, дъбови, габърови гори, издигащи се до 1700-1800 м. Източните райони на Стара планина са покрити с дебела широколистна покривка.гори, характеризиращи се с вечнозелен подраст, мрежа от лиани.
• Добив: кафяви и каменни въглища; желязо, мед, оловно-цинкови руди.

История и настояще

За първи път българо-сръбското име на Старопланинската система е записано през 1533 г. По северните склонове на Стара планина туристите могат да срещнат множество паметници, датиращи от епохата на българското национално-освободително движение. Особено се откроява Паметникът на свободата. Редица манастири също са намерили подслон в планините - Кремиковски, Соколски и др.

Минералните извори на планините на Балканския полуостров са станали база за редица известни планински курорти - Рибарица, Вършец, Тетевен и др. Не по-малко популярен е Националният парк Стенето и живописните проходи: Шипка, Петрохански, Вирбишки, Чурекски, Прохода на Републиката и дефилето на река Искър.

Западният район на Стара планина е богат на карст, поради което планинските туристи са склонни да се любуват на невероятни карстови пещери в тези места: Рабишска (тук можете да намерите и първобитно скално изкуство), Леденика, Сиева-Дупка и др..

връх Ботев

Най-високата точка на Стара планина първоначално се е наричала Юмрукчал (в превод Юмручна планина). В продължение на четири години (1942-1946) се нарича върхът на Фердинанд в чест на царя, който се изкачва на върха му. След това четири години отново е Кулак-планина, докато през 1950 г. придобива съвременното си име - на името на Христо Ботев, революционер иБългарски поет.

На върха на Ботев има телевизионна и радиостанция, чиито сигнали покриват 65% от цялата територия на българската държава, както и метеорологична станция, която през Втората световна война е пленена от нацистите и работеха за целите си. Днес в последния туристите могат да се отпуснат, да се скрият от времето и да хапнат. На стените му пътниците поставят възпоменателни плочи за изкачванията си.

Региони на Стара планина

Традиционно има три квартала на Стара планина:

• ориенталски. Това е най-плоската част, разделяща се на отделни разклонения, един от които е уникалният Рог на Стара планина. Върхът му е нос Емине, най-източната точка на Стара планина.
• Средно. Най-високата, живописна и популярна местност на Балканите, изолирана от другите две. Ограничена е от Желязната врата (Вратник) и Златишкия проход. Именно тук се намират върховете Ботев, Триглав, Вежен, Купена (Алеко), Амбарица (Левски).
• Уестърн. Произхожда от сръбската граница и се простира до самия Златишки проход. Тук можете да се полюбувате на връх Миджур.

Планините на Балканския полуостров

Освен Старите планини, на територията на полуострова се намират следните планински системи:

• Динарско високопланинство - западните региони (Черна гора, Хърватия, Босна и Херцеговина).
• Пиндски планински вериги - малко на юг от предишните (Македония, Албания, Гърция).
• Рилски планински вериги - север (България),най-високата точка на Балканския полуостров, 2925-метровият връх Мусала, им принадлежи.
• Родопите, граничещи с Егейско море в южната част.
• Пирина - планински системи от алпийски тип.

Така Стара планина не е единствената планинска система на Балканския полуостров. Но именно тя е дала името на последния, именно тя има голямо влияние върху климата на цяла България.