Дори Петър I мечтаеше да превърне северната столица на своята империя в "Руска Венеция", тъй като тук имаше достатъчно многобройни реки и потоци. Днес Санкт Петербург с право може да се гордее с една от най-обширните системи от канали, реки и мостове в света.
Както е известно от историята, изграждането на мостове в Санкт Петербург започва едновременно с основаването на града, тъй като без тези структури комуникацията между отделните му райони е просто невъзможна. Първият мост, разбира се, беше дървен. Свързваше крепостта Петър и Павел, която се превърна в своеобразна отправна точка, с остров Харе.
Оттогава мостовете се превърнаха в един от символите на Северна Палмира. По-голямата част от тях са истински шедьоври на инженерството, исторически паметници и триумф на архитектурния стил. Изучавайки мостовете на Санкт Петербург, можете да проследите развитието на местната строителна наука, тъй като те почти винаги са използвали най-модерните технологии в един или друг момент.
Един от най-известните и интересни в инженерно отношение е Благовещенският мост, който за своятапроменя името си няколко пъти в продължение на век и половина история, като се нарича Николаевски или мостът на лейтенант Шмид.
Той влезе в историята на града като първия постоянен понтон. Благовещенският мост свързва остров Василевски с историческия център на Санкт Петербург и освен това маркира условната граница между Нева и Финския залив.
Строителството му започва през 1843 г. и продължава около седем години. Строителството се ръководи от известния архитект С. Керберидзе, а А. П. Брюлов взе най-активното участие в декорацията на конструкцията. Именно той проектира известния ажурен парапет, който, изобразявайки тризъбеца на Нептун, символизира насилието и силата на водната стихия.
До момента на откриването си през 1850 г. Благовещенският мост с дължина от триста метра се смята за най-дългия в Европа. Един от осемте му участъка беше подвижен, докато - за първи път в историята - беше използвана въртяща се система за задвижване на повдигащия механизъм. Мостът на Благовещение получи името си в чест на едноименния площад, който се доближава до него.
Друго име - Николаевски - е дадено на моста след смъртта на император Николай I през 1855 г. Между другото, влезе и параклисът, построен малко по-рано при подвижния мост, осветен в чест на св. Николай Чудотворец.
В съветско време тази инженерна структура гордо се наричаше "Мостът на лейтенант Шмид" - в чест на известния водач на въстанието на крайцера "Очаков".
По време на своето съществуване понтонъте преминал през два основни ремонта. Първият от тях, извършен през 30-те години на миналия век, е причинен от рязко увеличаване на броя на минаващите над него сухопътни превозни средства и увеличаване на товароносимостта на корабите, преминаващи под него.
Последните спешни и възстановителни работи до момента датират от 2006-2007 г., когато структурата е върната в първоначалния си вид. Още по-рано лейтенант Шмит беше заличен от историята на града и мостът получи обратно името си - Благовещенски.
